Много често в практиката се налага да с изпращат различни молби, искания, писма до различни хора- раазвалянена сделкаботодатели, служители, съсобственици, продавач-купувач при недвижим имот, длъжник, кредитор, наемател и др.
Най-естествено това се прави по имейли, куриер,пощи и тн., но шма едно НО, ако получателя се укрива или откаже да приеме писмото или искането...... тога се прибягва до НОТАРИАЛНА ПОКАНА. Връчването става чрез упълномощен нотариус.
И така какво представлява една нотариална покана
Нотариалната покана е писмено и изрично волеизявление, заверено и връчено от нотариус. Тя обикновено се отправя към неизрядната страна по определено правоотношение. Целта е доброволното разрешаване на правен въпрос и избягването на съдебен процес.
Отправянето на нотариална покана не е задължително, но е желателно, тъй като се счита за доказателствено средство в полза на този, който я е отправил, в случай на евентуален спор.
Всяко физическо или юридическо лице може да изпрати нотариална покана.
Таксата за връчването й се поема единствено от лицето, което я отправя.
Най-често покана се изпраща в следните случаи:
· При сключен договор с друго лице, например за заем на вещи / пари, който е без уговорен падеж, тоест няма определен срок за изпълнение на задължението. В този случай той става изискуем след покана. Важна правна последица е, че от този момент започват да текат лихви до изпълнението на насрещното задължение (връщане на заема).
· При желание да се развали договор с лице, което не го изпълнява добросъвестно. В този случай според закона обичайно трябва да дадете още един допълнителен срок на насрещната по договора страна, за да го изпълни. Нужна е нотариална покана, защото в противен случай е трудно доказуемо, че сте дали този срок.
· При забавяне от страна на длъжника също може да се изпрати нотариална покана с напомняне и определени искания.
· При нужда да се уведоми едно лице, че се прекратява дадената му представителна власт.
· За отправяне на предупреждения, съобщения, отговори, уведомления, когато законът изисква писмена форма и не само; изобщо във връзка с всякакви законни граждански или търговски отношения с други лица.
· Основното в нотариалната покана е, че играе ролята на доказателство и придава достоверност на датата на получаване на изявлението. Силно препоръчително е да се отправи такава в случаите, когато на по-късен етап ще е трудно да се докаже, че съответното изявление е стигнало до отсрещната страна.
· В някои ситуации определени лица и длъжници е трудно да бъдат открити или нарочно се укриват, при което нотариалната покана е добър вариант за пристъпване към разрешение на проблема.
Нотариалната покана се изпраща чрез нотариус. Първо трябва да се отправи устно искане до нотариуса, и това трябва да се случи в кантората му. Нотариусът установява самоличността ви и започва производството по изготвяне и изпращане на поканата. Подписът не следва да се заверява нотариално, следователно вместо Вас може да се яви и друго лице, ваш представител. Нотариусът гарантира и удостоверява само и единствено изпращането и получаването на поканата.
Начало на производство
Както всяко нотариално производство, и производството по връчване на НП започва с молба до нотариуса, като в случая не се изисква писмена форма. Поканата може да бъде отправена от всяко физическо или юридическо лице, както и от пълномощник, стига той да е изрично упълномощен. Поканата се връчва от нотариус с район на действие, съвпадащ с адреса или седалището на адресата.
Необходими документи и ход на производството, връчване на НП
Съгласно чл. 592, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) нотариалната покана следва да бъде изготвена в 3 или повече (в зависимост от броя на адресатите) еднообразни екземпляра, а ако поканата се отправя от пълномощник, се представя и неговото пълномощно.
Представянето на поканата се описва подробно от нотариуса върху всеки един от екземплярите, а относно връчването й Законът за нотариусите и нотариалната дейност препраща към правилата за връчване съобщения и призовки, посочени в чл. 37-58 от ГПК. Въпреки че чл. 45 от ГПК говори за „лично” връчване на съобщението на адресата, трябва да се има предвид, че е допустимо съобщението да бъде връчено и на друго лице - това може да е всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.
Представянето на поканата се описва подробно от нотариуса върху всеки един от екземплярите, а относно връчването й Законът за нотариусите и нотариалната дейност препраща към правилата за връчване съобщения и призовки, посочени в чл. 37-58 от ГПК. Въпреки че чл. 45 от ГПК говори за „лично” връчване на съобщението на адресата, трябва да се има предвид, че е допустимо съобщението да бъде връчено и на друго лице - това може да е всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса.
В случай, че връчителят не намери адресата или друго лице, което да получи поканата на посочения адрес, е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия. От този момент започва да тече 2 двумесечен срок, в който адресатът трябва да се яви на указаното място, което в случая е нотариалната кантора на нотариуса, чрез който се връчва поканата, за да получи препис от нея. Ако не се яви в указания двуседмичен срок, поканата се счита за надлежно връчена съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ако този, до когото е отправена поканата, откаже да се
подпише, отказът му задължително трябва да се установи с подписа на поне един
свидетел. Трите му имена и точният му адрес задължително тряба да бъдат
отбелязани от връчителя върху разписката. Когато тя е оформена по този начин
може да се счита, че уведомлението е надлежно извършено с произтичащите от това
законови последици.
Нотариалното удостоверяване не е действително, когато не е отбелязано на кого е
връчена поканата и когато разписката не е подписана от връчителя.
За правото от значение е, кога е представена нотариалната покана, а не датата на самата покана. От дата на връчванто и започват да текат и всички срокове с правно действие, както и давност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар