Кой е задължен да подава ГДД по чл.50

 

Задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Местните и чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за придобитите през годината доходи:

• подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, включително за доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е” и „и” от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ;

• подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ (доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ);

• подлежащи на облагане с патентен данък и/или данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси;

• необлагаеми доходи от дейност по таксиметров превоз на пътници, извършвана от физически лица - водачи, от името на регистриран превозвач, освободени от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ.

Местните физически лица са задължени да декларират и:

 

 1. Дължимия окончателен данък за придобитите през годината от източник в чужбина:

- доходи от дивиденти, лихви по банкови сметки, облагаеми награди и ликвидационни дялове придобити в чужбина към 31.12.2020г. Окончателния данък се декларира в Приложение 8;

- облагаеми доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина за които се дължи окончателен данък по чл. 38, ал. 5 от ЗДДФЛ. Окончателния данък се декларира в Приложение 8;

- облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”, за които се дължи окончателен данък по чл. 38, ал. 8 от ЗДДФЛ;

- доходи от лихви по банкови сметки, за които се дължи окончателен данък, на основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ;

- облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, за които се дължи окончателен данък по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ.

- Притежаваните акции и дялови участия в дружества, където  място на стопанска дейност, определена база е и недвижима собственост в чужбина.

 Предоставените/получените парични заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, когато 

• непогасената част от предоставените парични заеми през 2020 г., ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
• непогасените към края на 2020 г. остатъци от предоставени през същата и през предходните 5 данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;
• непогасената част от получените парични заеми през 2020 г., ако размерът им надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените банкови кредити;

Не погасените към края на 2020 г. остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените банкови кредити, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. Когато лицата имат такива заеми, те следва да бъдат декларирани в Приложение № 11 на декларацията.

 Ако през 2020 г. са предоставени/получени заеми, които изцяло са върнати, и по тях няма не погасени суми, същите не следва да се декларират в годишната данъчна декларация

Така също:

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина.

Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.

Парични и непарични доходи

В зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. Когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на БНБ към датата на придобиването им.

Непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена.

 

Как се  определя  датата на придобиване на дохода

Доходът се смята за придобит на датата на:

• плащането - при плащане в брой;

• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;

• получаването на престацията /предмета на задължението/ - за непаричен доход.

При продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и при търговия с чуждестранна валута доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.

В изброените по-горе случаи, доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице.

При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец със заличаване доходът се смята за придобит на датата на вписване на прехвърлянето в Търговския регистър.

При авансово изплащане на лихви по депозитни сметки на местни физически лица, доходът се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване.

 

Освобождаване от задължение за подаване на годишна данъчна декларация

Не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:

• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година имат работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или;

• доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година нямат работодател по основно трудово правоотношение или имат такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:

а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания и

б) няма да ползват данъчни облекчения чрез подаване на годишна данъчна декларация и/или;

• необлагаеми доходи, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ и/или;

• доходи, облагаеми с окончателен данък по реда на глава шеста от ЗДДФЛ, с изключение на следните доходи от източници в чужбина, реализирани от местни физически лица: дивиденти, ликвидационни дялове, лихви по банкови сметки, допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”, облагаеми доходи, придобити от замяна на акции и дялове във връзка с преобразуване на търговски дружества в чужбина, както и облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, за които дължимият данък се определя в Приложение № 8;

- доходи на чуждестранни лица в случаите, когато са избрали да преизчисляват окончателния данък за доходи по чл. 37 от ЗДДФЛ.

Срок за подаване на годишната данъчна декларация

Годишната данъчна декларация се подава  до 05.05.2021, като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък. Годишната данъчна декларация на лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличните търговци, както и физическите лица в случаите по чл. 29а от ЗДДФЛ (лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ) се подава в срок от 1 март до 30 юни 2021г. на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

 

Данъчно облагане при крипто валути

 

Деклариране на криптовалути

 До 05.05.2021г всяко физическо лице е длъжно да декларира и обложи доходите си  за 2020г.

Изключение се прави за застраховтелни обезщетения, продажба или замяна на лично имущество,произведения на изкуството,  някои финансови инструменти и други (описани в чл. 13 от ЗДДФЛ).

Криптовалутите също са имущество, но те не фигурират в изключенията, описани в закона. Следователно сме длъжни да декларираме и обложим доходите си от тях. Такива доходи могат да се реализират от продажби, замяна, добив или по друг начин. Например нашият работодател плаща заплатата ни в криптовалута или пък дружеството,  в което сме съдружници, плаща нашия дивидент в криптовалута.  В тази статия ще разгледаме само продажба, замяна и добив. 

Криптовалутите нямат собствена нормативна уредба, чрез които да се уреждат сделките с тях. Затова към тях  се прилага общата законова рамка. Всеки отделен случай се разглежда отделно, според действащите правила в данъчното законодателство и практиките на НАП.   

 

 Кои сделки и кога се декларират от физическите лица:

·                 Сделките, при които има покупка-продажба на криптовалути. Доходите от сделки с тях се декларират в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Облагаем доход е налице, когато е реализирана печалба, т.е. продажната цена е по-голяма от тази на придобиване. Ако през данъчната година не са извършвани сделки, то задължението за деклариране отпада.

·                 Замяна на криптовалути. Това са случаите, при които с една виртуална валута се закупи друга виртуална валута. Ако от сделката е реализиран доход, то той е облагаем и следва да се декларира.

·                 Покупки на активи с криптовалута. Ако физическо лице е закупило виртуална валута преди години, стойността и е нараснала с времето и след това с нея директно е закупен актив, то разликата между цената на покупка на виртуалната валута и стойността на актива не се облага и не се декларира. Това е възможно,  само ако покупката е еднократна и актива се използва за покриване на лични нужди. Ако се установи, че с времето се правят множество такива сделки с  цел реализиране на печалба, то последните ще се декларират и обложат.

·             Получено плащане с криптовалути за извършена услуга. Например, физическо лице извърши услуга с личен труд и възнаграждението е платено с криптовалута. Облагането на придобития доход, се извърша по реда на ЗДДФЛ и физическото лице става притежател на криптовалута в определен размер. Когато физическо лице получи доход, платен му с криптовалута, това не променя начина на данъчно облагане на съответния доход.

Как се определя облагаемия доход (данъчната основа) ?

НАП  дава насоки– кога техните приходи от криптовалути следва да се третират като доходи от търговска дейност?

Има няколко вида облагане на криптовалути

Следва да се споделите мнението на НАП, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на българския Търговски закон. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали е взел участие  в тях като едноличен търговец.

1 Начин- търговия по занятие с 15 % данък

  С оглед закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на криптовалута с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси следва да се приеме, че ще се осъществява дейност по занятие, т. е.  постоянен източник на доход. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1-6, т. е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.

 При наличие на такива обстоятелства реализираният доход следва да бъде деклариран в Приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Когато се декларира дейност по занятие, данъкът върху печалбата е 15%. 

 В този случай лицето има право да приспада загуби от минали години и има право да приспадне всички направени разходи за дейността си. Такива разходи могат да бъдат ток, интернет, софтуер, амортизации на компютърна техника, покупки на техника като видео карти, наем на помещение, в което се извършва дейността - включително, когато това помещение е личното ни жилище. Това важи и за режийните разходи, таксата за етажна собственост, данък сгради и такса смет за това помещение. Когато в домакинството ни живеят и други хора, нямаме право да приспадаме цялата сума, а следва да определим коефициент. Печалбата за годината се определя след като от всички приходи извадим всички разходи за дейността. Върху остатъка лицето следва да начисли и осигуровки за изминалата календарна година, в случай, че осигурителният му доход (например работна заплата) от други източници не надхвърля максималния размер от 3000 лева месечно.

!!!!В практиката на НАП съществува схващане, че дейност по занятие се формира при осъществяване на над 3 продажби годишно, което е спорно и всеки конкретен случай трябва да се преценява отделно.

2 Начин – с 10% годишен данък

В случаите, при които физическото лице не може документално да докаже цената на придобиване, облага продажната цена от сделката в пълен размер. При наличие на документи, доказващи придобиването на криптовалутите се облага само печалбата от сделката, като за определяне на данъчната основа в лева се използва курса, посочен от платформата, на датата на която е извършена.

Като цяло  продажбите на криптовалути се обявяват в ГДД, в Приложение 5, таблица 2 с код 508, като криптовалутите са “други финансови активи”  В този случай лицето няма право да приспада от печалбата си загуби от минали години, нито има право да приспада разходи за дейността си, като комисионни на борси, брокери и други подобни. Върху реализираната печалба се дължи данък 10%, което се счита за факт едва когато лицето е обменило криптовалутата в традиционни, „фиатни“ пари /пари официално декларирани от правителството като законно платежно средство/ . Ако са реализирани чрез българските борси, последните са задължени да подадат информация за изплатените суми към физически лица в НАП до 28.02.2021г.

След тази дата всяко лице може да провери, каква информация е подадена в НАП за получените от него суми с цел съгласуването им преди подаване на годишната данъчна декларация чл.50 ЗДДФЛ в срок до 05.05.2021

 

Ако лицето няма доказана цена на придобиване, цялата продажба се явява печалба за него. Попълва се таблица  2, с код 508- Доходи от продажба или замяна на акции, дялове, компесаторни инструменти и други финансови инструменти

 Ако лицето е продало криптовалута на чуждестранна борса или лица слага отметка в колона 2.2 от Таблица 2, а колона 8 и 9 не се попълват. 

 А ако борсата е чуждестранна  и крипто валутата се търгува на нея също се декларира, попълва се ГДД и се дължат данъците. Разликата е само в това, че чуждите борси не подават справка по чл. 73 и НАП разчита на добронамереността на лицата. Българската фондова борса и брокерски къщи декларират всичко което минава през техните платформи. За тях  това се води разход и така си намаляват данъците, така че тези сделки се обявяват.

ВАЖНО!!! Имайте предвид, че ако сте достигнали оборот от 50 000 лева и повече, е много вероятно да ви бъде назначена проверка, която да установи дали имате основание за регистрация по ЗДДС

 

Източник:  Марина Мучакова- данъчен консултант, BitcoinBg.eu,  АПИС и лична практика