Запор върху дружествен дял и правни последици

 

В наложилата се търговска практика от последните няколко години, все по-често се случва, работещи фирми с активен бизнес да останат без имущество.

Част от тях са застрашени да бъде запорирана наличност по банкови сметки, от където кредитор или фирма, която има събиране на задължение да успее да получи част от тези задължения.

Смисълът на този инструментариум е да се насочи изпълнението за събирането на определено вземане към длъжник – физическо лице за притежавани от него дружествени дялове, които са регистрирани и се водят на негово име.

Често пъти това е по-силен инструмент от запориране на банкови сметки или възбрана на имоти.

В практиката примерите са много затова ще се спрем само на някой от тях.

Инструмент, който регламентира възможността на кредитор да предяви иск за принудително изпълнение към дружествените дялове на длъжника в търговско дружество е искът по чл. 517 ал.3 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.517, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията. 

Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор”.

След вписване на запора недействителни са всички разпореждания със запорирания дял, извършени от длъжника. 

 Налагането на запора води до предвидените в чл 451, ал.1 от ГПК последици, включващи и императивната забрана за разпоредителни действия със запорираното материално право.  В случаите обаче, когато предмет на запора са дялове на ограничено отговорен съдружник,  забраната по чл.451, ал.1 от ГПК има за цел да охрани последващите действия по изпълнение върху дял от търговското дружество, включващи изявление на взискателя  за прекратяване на участието на длъжника в дружеството; последващо овластяване по чл. 517, ал.3 от ГПК и успешно провеждане на иска за прекратяване на търговското дружество. Забраната за прехвърляне възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от ликвидационния му дял. Това са последици, които биха били осуетени в случай, че към датата на изявлението по чл. 517, ал.3 от ГПК длъжникът няма качеството на съдружник или неговото дялово участие е намалено чрез разпоредителни действия по чл.129 от Търговския закон (ТЗ).

Съгласно нормата на чл. 96, ал. 1 от  ТЗ кредитор на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху имуществото на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Кредиторът в този случай може да поиска прекратяване на дружеството с 6-месечно писмено предизвестие до всички съдружници, ако дружеството е учредено без срок, освен ако друго не е предвидено в учредителния акт.

Съгласно  чл.517 ,ал.3  от ГПК, когато  изпълнението е върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството.

След изтичането на 3 месеца  съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред Окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

Съдът отхвърля иска, ако установи , че дружеството е изплатило на взискателя  припадащата се на съдружника длъжник част от  имуществото, определена по чл.125,ал.3 от ГПК или вземането е удовлетворено.

Ако се установи , че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.

В това производство не се следи  за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Тази мярка може да бъде оспорена само  по предвидения в ГПК ред- чрез обжалване на неговите  действия.

Принудителното изпълнение, съгласно чл.517, ал.1 ГПК, започва с налагане на запор от съдебния изпълнител върху дела на съдружника – длъжник, който се вписва в Агенцията по вписвания.

ПРОЦЕДУРИ ПРИ ЗАПОР НА ДРУЖЕСТВЕН ДЯЛ И ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ПО ЧЛ.517, АЛ. ОТ ГПК

. Прекратяването предполага насочване на принудително изпълнение върху дела на ограничено отговорен съдружник в дружеството за задължения на съдружника към трето лице, взискател по образувано изпълнително дело.

Материалната предпоставка е свързана с качеството на кредитор на взискателя и качеството на длъжник на лицето, което е съдружник в търговското дружество.

В този случай – съдружникът- длъжник може да е както физическо лице, така и юридическо лице – търговско дружество.

За кредитора е без значение правопораждащият юридически факт – дали е договорен или извъндоговорен, облигационен или търговски.

Важна предпоставка за допускане на иска е единствено съществуването на изискуемо задължение и нуждата от удовлетворяване на законно признатия интерес на взискателя по време на реализация на изпълнителния способ. Изпълнение върху дружествени дялове

2. Втората съществена предпоставка е че в  образуваното съдебно производство по чл. 517 ал.3 ГПК – кредиторът на съдружника в търговското дружество трябва да е придобил качеството на взискател по силата на изрично съдебно Постановление на (ЧСИ) съдебния изпълнител, а съдружникът – качеството на длъжник.

След налагане на запора съдебният изпълнил връчва на дружеството изявление по чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник.

В тримесечен срок от връчване на изявлението ЧСИ овластява взискателя да предяви иск  по чл. 518 ал.3 ГПК пред  съответният съда за прекратяване на търговското дружество.

В случай, че вземането или част от него, предмет на принудителното изпълнение, не бъде покрито и изпълнено към този момент.

С оглед особените материалноправни и процесуални последици на запора върху дял от ООД, надлежното му налагане съставлява пречка за последващо вписване на разпоредителни действия на длъжника по реда на чл.129 от ТЗ. Действително договорът за прехвърляне на дялове поражда действие между сключилите го страни, задължителен е за дружеството, но същият не може да се противопостави на трети добросъвестни  лица до вписването му в Търговския регистър. Невписаното обстоятелство е противопоставимо  на трети лица,  които не са  добросъвестни.

Пример от практиката:

  Ако Физическо лице под запор наложен ЧСИ, е в процедура по учредяване на дружество или вече е съдружник в такова, какви са правните последици?

Запор върху активи, дружествени дялове и тн.т

Първия момент е важно какво ще бъде дружеството- ЕООД или ООД
След като има дълг, съответно физ лице е даден на ЧСИ, който е образувал изпълнително дело и е направил постъпки за събиране на дълга чрез налагане на запори, ЧСИ-то може да наложи запор и върху съответният дружествен дял ако е ООД, или върху целия дял ако е ЕООД

 

След като наложи запор, ЧСИ  може да изиска пред Окръжен съд да обяви дружеството в ликвидация и да изиска припадащата се част от активите плюс номиналната стойност на дяла.
Ако е ООД, другия съдружник, може да изкупи дела ви и тогава се спира производството по ликвидация, а платената сума по ликвидационният ви дял, се изплаща на  ЧСИ.

 

Затова и препоръчително, ако сте се насочи към създаване на фирма, чисто правно е по добре да е ООД с оглед и защита на фирмата, тъй-като се запорира само вашия дял, а не на цялата фирма.

Примерно вашия дял да е 10%, съдружника ви с 90

Може да бъдете управител без ДУК, т.е представяте безвъзмеден труд и внасяте осигуровки като СОЛ. Не трябва да подписвате трудови договори за да не се налагане запор върху възнагражденията.

Ако получавате диведент от това дружество, то сумата от дивидента се превежда на ЧСИ,

Когато сте в болничен, тук е тънкия момент, че обезщетенията по болест са  несеквестируем доход и те не се пипат отЧСИ, освен ако не пожелаете НОИ Да ги превежда на ЧСИ
За да работи схемата ОК. жена ви трябва да е абсолютно чиста от дългове и категорично трябва да се пази от съмнителни лични сделки.

Много трябва да се внима за последващи задължения, защото всяко нововъзникнало задължение се присъединява към изпълнителното  дело образувано от ЧСИ-то.

И още  Закона за личната несъстоятелност все още в България няма!

Така също трябва да се има в предвид и погасителните такси към запора когато се приключи изпълнителното дело, които в общия случай са процент от дълга и много често представляват една доста значима сума

Плащайте задължението към запора винаги по банков път за да има следа на доказуемост.

 

Съдебна практика

ГПК

Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Т.е. съдружникът/иците има право да изкупи дела на другият (задлъжнелият), но ако не го направи/ят или се замисли/ят повече от три месеца, пак има шанс, но като се платят и съдебните разноски. ГПК
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Т.е. съдружникът/иците има право да изкупи дела на другият (задлъжнелият), но ако не го направи/ят или се замисли/ят повече от три месеца, пак има шанс, но като се платят и съдебните разноски.