Управляващите в лицето на НАП се опитват да контролират и платформите за краткосрочно наемане на имоти, най-популярните сред които са Airbnb и Booking. Според Закона за Туризма потребителите, които предлагат подобни услуги онлайн да минават през специална регистрация. Действията се възприемат от една страна като опит за регулиране на този сравнително не подлежащ на контрол пазар, както и стремеж за затрудняването на работата на подобни платформи.
Подобна мярка на пръв поглед разширява възможностите за подобна дейност, като позволява на лица, които не са търговци да предоставят цели имоти за гости, дори ако не живеят в тях.
Задължителната категоризация
Но втората специфичност е насочена към онлайн платформите тип Airbnb, Booking, TripAdvisor, Expedia, Homeaway, Rentbyowner и др. В нея е записано, че „онлайн могат да се предлагат туристически услуги само за категоризирани места за настаняване, включително чрез електронна платформа, която свързва потребители на туристически услуги и лицата, които ги предоставят“.
Това означава, че всеки, който иска да предостави имота си за временно ползване, той ще трябва да го регистрира и категоризира. Процесът включва подаване на заявление, заплащане на такса от около 10 лева за легло и ценоразпис на услугите сложен на видно място. След което мястото трябва да мине през оглед от институциите. Ако са спазени определени изисквания се дава съответната категория. В зависимост от получените „звезди“ се плаща и различен данък.
Процедурата, обаче се явява по-скоро като административна тежест на фона на сравнително добрите доходи, които могат да се формират от отдаване под наем през Airbnb например. Естествено това е допълнителна разправия и потенциално, някои имоти може да не могат да бъдат категоризирани, заради неспазване на изисквания като квадратура на спалнята например.
Друга специфичност е РЕГИСТРАЦИЯ ПО ЗДДС
Когато се отдава имот под наем чрез AirBnb и/или Booking, наемодателя получава посреднически услуги от тези платформи (намиране на клиенти за имота), за които услуги се пуска фактура за дължим комисион. Следователно сответните лица имат задължението за т.нар. частична регистрация - на основание чл.97а от ЗДДС за изплатената комисиона на тези посреднически агенти.
Условието тук е, че задължението за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която наемодателят, ще получи първата си посредническа услуга от тези платформи. Казано с други думи, това означава, че преди да започне дейността си с AirBnb и/или Booking трябва да направи регистрацията по ЗДДС.
По ДДС се облагат единствено комисионите и то със ставка 20%. При такава регистрация по ЗДДС чл.97а не е налице право на приспадане на данъчен кредит, както и не се облагат с ДДС приходите от отдаването под наем на имота.
Ударът по платформите
Промените които се направиха в Закона за туризма предвиждат и сравнително големи санкции. За физическите лица, които не са категоризирали своите обекти могат да бъдат глобени с от 500 до 5 хиляди лева, докато на юридическите тя е между 1000 и 10 хил. лева. При повторно нарушение, санкцията за първите скача на между 5 и 8 хиляди, докато за вторите – от 10 до 15 хил. лева.
Самите онлайн платформи за отдаване на имоти за краткосрочен наем са повече заплашени от действия на държавата срещу тях. Причината е, че ако потребителите, които предлагат подобни услуги в България в техните сайтове и приложения не са се регистрирали, отговорност носят не само те, но и дигиталните компании.
При системни нарушения, властите могат да спрат достъпа на български потребители до съответните платформи. Което означава, че ако хората, които предлагат имоти в страната, не са се регистрирали и бъдат установени достатъчно нарушения, да бъдат взети тези крпни мерки. Това става чрез съдебен иск, който трябва да бъде разгледан в рамките на 72 часа от постъпването му. При удовлетворяването му от съда, интернет доставчиците ще трябва да филтрират провинилите се платформи.
Трите варианта
Тази споделена отговорност поставя в доста неловка ситуация различните дигитални компании. Те са изправени пред няколко варианта. Първият е да поставят като задължително изискване за публикуване на подобни обяви, необходимите сертификати от потребителите. Вторият е да спрат услугата си за България и третия е да не вземат мерки, като остават на съвестта на хората в страната, грозейки ги заплаха от филтриране.
Любопитното е, че друга платформа за споделено ползване – само, че на автомобили/таксита Uber изпадна в сходна ситуация в Лондон. Тогава се оказа, че контролът върху наложените регулации на местните шофьори от страна на интернет компанията е занижен и има масови нарушения. Българските власти в момента предлагат сходен режим, само че за платформи като Airbnb. Отделно, преди няколко години с опит да регулират дейността на Uber, институциите в страната накараха компанията да напусне местния пазар.
Източник: https://www.techtrends.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар